Старши учител по информатика информационни технологии в ПГСС „Н. Пушкаров“,

гр. Попово

kalinka_kyuranova@abv.bg

Проблемът на агресивното поведение е един от най-сложните в съвременното общество. Той най-много вълнува нас, работещите в сферата на образованието. Ние работим с ученици, които все още градят своите личностни и професионални качества и по един или друг повод са въвлечени в конфликти. Причините за конфликтите са изключително разнообразни. Те могат да бъдат: лоша комуникация, взаимна зависимост, борбата за власт и влияние и неясно разделение на отговорностите.

Участието ми в обучението по проект „Медиацията – инструмент за управление на конфликти“ по програма Еразъм+ ми помогна да придобия по-задълбочени знания, ориентирани към развиване на съществени компетенции и умения да анализирам конфликтите и да прилагам техники за справяне с тях.

Радвам се, че бях измежду 10-те преподаватели, които усвоиха актуалните работещи инструменти, прилагани в Испания за справяне с агресията. Само така с общи усилия ще успеем да създадем училището на бъдещето – училище без агресия!

От дългогодишната си работа като преподавател в ПГСС „Никола Пушкаров”, град Попово съм забелязала конфликт между ученици от един и същи клас и от различни класове, между ученик и учител, между ученик и родител, между учител и родител и между самите учители.

При възникнали конфликтни ситуации най-често съм:

  • водила преговори, чрез които постигам временно примирие, като убеждавам страните да осъзнаят и признаят конфликта;
  • проучвала и предлагала на страните възможните варианти за решение на проблема;
  • се стремила да постигна съгласие от двете страни по всеки спорен въпрос;
  • насочвала конфликта да завърши с частични отстъпки и от двете страни;
  • убеждавала двете страни в конфликта, че насилието не е начин за решаване на конфликта, а за задълбочаване.

Медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице – медиатор, за постигане на взаимно приемливо споразумение. Медиаторът изслушва жертвата и агресора и без да взема страна в този конфликт се стреми да преодолее агресията между тях.

Какво прави медиаторът:

  • Остава неутрален;
  • Отнася се към хората и проблемите с уважение;
  • Пази в тайна разговорите в медиация.

Какво НЕ прави медиаторът:

  • Не взема страна;
  • Не дава съвети и оценки;
  • Не предлага и не налага решение на спорещите;
  • Не съди дали някой е виновен или невинен.

Кога е налице училищен тормоз? Когато се проявява многократно, когато се проявява между равни и когато агресорът се стреми да нарани жертвата и да доминира над нея. Винаги агресорът нанася тормоз на жертвата в присъствието на наблюдател.

Проблемите, които могат да се решават с медиация са:

  • Неразбирателства и недоразумения;
  • Кратки физически спречквания и по-леки сбивания;
  • Слухове и клюки;
  • Обиди;
  • Дразнене;
  • Злепоставяне – включително в социални медии;
  • Спорове за надмощие и територия;
  • Мамене;
  • Кражби;
  • Проблеми между приятели и приятелки;
  • Проблеми между учител и ученик.

Има случаи, в които медиацията не е приложима. Това са:

  • При физическо насилие;
  • При сексуално насилие;
  • При етнически или религиозен конфликт;
  • След провеждане на 2 медиации в една учебна година.

Медиацията може да се приложи когато е поискана от самите ученици или е предложена от училището – класен ръководител, директор или учител. В последния случай, ако учениците не желаят, тя не се прави.

Медиацията преминава през 3 етапа:

Първи етап: предварителни срещи – отделно с всяка от страните участници в конфликта;

Втори етап: обща среща за разрешаване на проблема – изясняват се правилата, учениците не се обиждат, говорят със спокоен тон, изслушват противоположната страна и т.н.

На тази обща среща всеки един от участниците в конфликта отговаря на следните въпроси:

  • Какво се е случило?
  • Коя е причината за конфликта?
  • Какво решение на проблема ще предложи?
  • Съгласен ли си с предложения изход?

Трети етап: подготовка на споразумение между страните, което трябва:

  • да е на ясен и разбираем език;
  • да посочва ясно задълженията на всички страни;
  • да е приемливо и прието от всички страни;
  • приемането на споразумението да завърши с ръкостискане или джентълменска дума.

След приключването на проекта „Медиацията – инструмент за управление на конфликти“ в гр. Сабадел, Испания, в нашата гимназия организирах обучение на ученици на тема „Наставничество между равни“.

На учениците от IХ и Х класове обясних значението на думата медиатор и самия процес на медиация. Тъй като принципите на училищната медиация са доброволност, конфиденциалност, равнопоставеност и безпристрастност, в разговор с тези ученици ги попитах има ли желаещи да участват в обучение по медиация.

С тях разиграхме следния казус: Ученикът Х е доста пълничко момче от 9 клас. Ученикът У е ученик от същия клас и в продължение на месец му се подиграва, обижда с думите , гони го по коридорите и му взема закуската.

Ученикът Х търси помощ от Медиатора в училище. В насрочен ден и час Медиатора се срещна поотделно с Агресора и Жертвата. Без присъствието на агресора, медиаторът моли жертвата да разкаже какво се е случило.

Ученикът Х: Ученикът У ми се подиграва, че съм дебел. Обижда ме с думите “Прасе”, “Грух-грух” и “Дибелак”, гони ме по коридорите, взема ми закуската и бяга.

Медиаторът благодари на Ученикът Х, че му се е доверил и се е обърнал към него за помощ като му е разказал за случката с Ученикът У. Следва среща на медиатора с агресора – Ученикът У

Ученикът У: Влизам в първия час и ми беше скучно и реших да се пошегувам с Ученикът Х. Започнах да му подвиквам “Прасе” и “Дибелак”. В голямото междучасие видях, че Ученикът Х си беше купил закуска и реших да му я взема, тъй като той нямаше нужда от нея, а аз нямах достатъчно пари за да си купя Това се повтори още няколко пъти през седмицата.

Медиаторът: Постави се на мястото на Ученикът Х. Как би се почувствал ти, ако той беше направил същото с теб?

Ученикът У: Нямаше да ми е приятно, щях много да се ядосам и да го набия.

Медиаторът благодари на Ученикът У за отделеното време. След разговора с медиатора, Ученикът У успя да се постави на мястото на Ученикът Х и да осъзнае вината си. Следва среща между агресор, жертва и медиатор. След проведените индивидуални разговори с всеки един от учениците трябва да лице в лице учениците да разкажат отново за причините предизвикали този конфликт и неприемливо поведение, както и за последствията от този конфликт.

Медиаторът: Коя е причината за този конфликт?

Ученикът Х: Причината за конфликта е, че аз се дразня на думите на Ученикът У. Всяко голямо междучасие си купувам закуска, а Ученикът У ходи да пуши. Виждайки, че няма време да прескочи до закусвалнята, взема моята закуска.

Ученикът У: Причината за конфликта е, че Ученикът Х „не носи на шеги“. Ученикът Х трябваше да поговори с мен, а не да се оплаква на класния ръководител.

Медиаторът: Можем ли да намерим изход от този проблем?

Ученикът Х: Изходът от този конфликт е да избягвам контакти с Ученикът У и външно да не показвам, че се дразня.

Ученикът У: Да игнорира Ученикът Х, да не разговарям с него, да не го дразня и обиждам, да си оставя време от голямото междучасие за закупуване на закуска.

Медиацията завършва с подписване на споразумение между двете страни на конфликта и медиатора, следвано от ръкостискане. Това споразумение остава в тайна за други ученици.

Медиаторът ще продължи да наблюдава двете страни за бъдещи конфликти и ако такива не последват, той прекратява работата с тях, Ако се появят отново конфликти между двете момчетата сбирките на медиация ще се повторят до пълно разрешаване на конфликта или до отказ от медиация от една от страните.

Този казус е един от малкото прояви на конфликт между учениците от нашата гимназия. Използвайки училищната медиация при разрешаването на конфликт, участниците успяха да осъзнаят грешките си, да вземат правилното решение за двете страни и да възстановят добрите и цивилизовани отношения помежду си.