Същност на обучението

„Крайностите са лесни. Стремете се към баланс.“ – Колин Райт

Какво е медиация?

  • За медиацията може да се мисли като „асистирани преговори“.
  • За преговорите може да се мисли като „комуникация за постигане на съгласие“.
  • Следователно медиацията е „асистирана комуникация за съгласие“.

Център на медиацията е концепцията „информирано съгласие“. Дотогава до когато участниците разбират природата на обмисления процес на медиация и ефективното съгласие да участваш в описания процес, виртуално всеки процес на медиация е възможен и подходящ.

Медиацията е динамичен, структуриран, интерактивен процес, където неутрална трета страна асистира спорещите страни в решаването на конфликта, чрез използването на специализирана комуникация и техники за преговори. Всички участници в процеса се окуражават да участват активно в процеса. Медиацията е процес, центриран около спорещите страни и се фокусира основно върху нуждите, правата и интересите на страните. Медиаторът използва широко разнообразие от техники да води процеса в конструктивна посока и да помогне на страните да намерят своето оптимално решение.

Терминът „медиация“ като цяло се отнася към всеки пример, в който трета страна помага на другите спорещи страни  да постигнат споразумение. По-специфично,  медиацията има структура, разписание и динамика , които обикновено отсъстват при преговорите. Процесът е личен и поверителен и е възможно да бъде наложен от закона. Участието е принципно доброволно. Медиаторът участва като неутрална трета страна и по-скоро спомага и насочва процеса. Медиацията става по-мирно и международно прието решение, с цел да доведе конфликта до край. Медиацията може да се използва за решаване на проблеми от всякаква величина.

Училищна медиация

  • Малко история: преговарянето, арбитража и медиацията са толкова стари колкото човешките същества. Въпреки това, което ни показват филмите, много древни култури по света са стигнали до съгласие чрез мирно убеждаване вместо насилствено. Древните села са имали поне по един лидер, който бил умел в това да помага на хората да решават проблемите си (мъдреци, възрастни хора, посредници , миротворци). Това е била и все още е традиционна форма за решаване на конфликти в някои части на Азия и Африка. Медиацията започва да се използва с навлизането на международните преговори. Историята на медиацията е история на дипломацията.
  • Първата програма за училищна медиация била родена в САЩ през 60-те години на миналия век, свързана с обучение в мир и справедливост. ( Инициативата за обучение на ученици да бъдат умиротворители била първата програма за училищна медиация.) Тази философия за решаване на конфликти се пренесла в Канада, Нова Зеландия и Великобритания през 70-те и 80-те години. Първите програми за училищна медиация започнала да се развива в Европа през 90-те (1992 във Великобритания и 1993 в Испания).
  • Каква е разликата между медиация и арбитраж? Арбитража изисква вземане на решение. Медиацията е вземане на решение, след като човека – медиатор изслушва двете страни в конфликта и те стигат до решение чрез диспут асистиран от медиатора, достигат до съгласие, разбиране и споразумение. Медиаторът е неутрален. Арбитърът е човек, който улеснява достигането на решение.
  • Какво общо имат медиацията и сядането в кръговете? Идентични цели: решават конфликти, изграждат общество, разрешава на участниците да решават конфликтите сами, позволява на участниците да изразяват техните мисли, чувства и нужди, поканва страните да формулират техни собствени решения и да поемат отговорност за техните действия.
  • Медиацията предпазва конфликтите и неразбирателствата да бъдат продължителни и деструктивни диспути. Подобрява основни компетенции като: умения за комуникация, социално и емоционално учене, критично мислене, състрадание както и самоуважение, самоотговорност, чувство за принадлежност.
  • Окуражава бъдещо съдействие. Доброволен, позитивен и честен процес. Поверителен, структуриран и целенасочен процес, който следва ясни стъпки. Може да се прилага в училищната общност.
  • Разлики: хората в конфликта са спорещи страни. Не закононарушители, не жертви. Само спорещите страни и медиатора участват процеса. Медиацията може да не е полезна за всички конфликти.
  • Медиацията може да се прилага в училище: трудности във взаимоотношенията, спорове, диспути, слухове и клюки, да бъдеш изоставен, обиди, раздяла сред приятели, нечестни постъпки, да чувстваш другите да те дразнят, расова и културна конфронтация.
  • Общоприето е училищната медиация да не се занимава със: семейни проблеми, нарушаване на закона, училищните правила и собственост, насилствени действия, кражби, наркотици, малтретиране, тормоз и всичко свързано със зъби, кожа, коса и телосложение.
  • Запомнете: не гледаме кой е прав, кой крив. ТЪРСИМ СПОРАЗУМЕНИЕ.

Ключови качества в процеса на медиация

  • Доброволен – можеш да напуснеш по всяко време и по всяка причина или без причина.
  • Съвместност – тъй като никой участник не може да мами и да налага нищо на никого, всеки е мотивиран да работи заедно с другите и да стигне до споразумение.
  • Контролиран – Всеки участник има пълна власт за вземане на решения и налага вето върху всяка разпоредба на всяко посредническо споразумение. Нищо не може да ви бъде наложено на сила.
  • Конфиденциален – медиацията е като цяло конфиденциална, както вие желаете и се съгласите, дали по статут, договор, правило и/или привилегия.
  • Информиран – процесът на медиация предлага пълна възможност за постигане и включване на легална и друга експертна информация и съвет. Индивидуални или взаимно приемливи експерти могат да бъдат ангажирани. Експертният съвет никога не е решителен в медиацията. Участниците винаги запазват силата си за вземане на решения. Медиаторите гарантирано окуражават страните да получат правни съвети и да ги съветват да стигнат до съгласие чрез медиация, включвайки правни въпроси прегледани от легален адвокат преди подписването. Дали се търси законен съвет или не накрая всеки участник взема решение.
  • Безпристрастен, неутрален, балансиран и безопасен – медиаторът има равна и балансирана отговорност да асистира на всяка страна в медиацията и не трябва да взема ничия страна, нито пък да е в услуга на определен резултат в медиацията. Ролята на медиатора е да осигури на страните да стигнат до споразумение по доброволен и информиран начин, а не като резултат от насилие, принуда или заплаха.
  • Самоотговорен и задоволителен – базиран на активно участие в доброволно решаване на проблеми, задоволяване на участниците и отстъпка, съгласието постигнато чрез медиация се издига в сравнение с избора на съд.

Загрижеността за насилието в училищата е направила изучаването и справянето с конфликтите да има спешна нужда от обучени медиатори. Медиацията е една от формите на справяне с конфликтите, която намира широко приложение в училищата. Медиацията включва неутрална трета страна, наречена медиатор, който асистира спорещите страни при решаването на проблема със съгласието на трите страни. Предлага рисков независим начин да уговори диспут за страните в конфликта.

Конфликта е нормална, естествена част от всекидневния живот. Думата конфликт има латински корени и означава „удряме заедно“. Въпреки насилствените нюанси в латинския превод на думата, думите конфликт и насилие не са синоними. Обаче нерешените и проточващи се конфликти често водят до насилие, като се намесват в продуктивността и качеството на живот в училищата и училищната общност. Широк спектър от данни илюстрират такива примери за насилие, включително предразположени към насилие и дисциплинарни проблеми в училищата, които много силно се намесват в учебната среда на учениците.

Училищата са се опитали да се справят обективно с конфликти сред учениците, учителите и администраторите чрез различни модели на дисциплина като обръщане към по-висока инстанция като директор, задържане или арест, временно отстраняване и изключване. И все пак тези методи не учат учениците как да решават проблемите и как да добиват умения за справянето с тях в живота и да решават конфликти по продуктивен, ненасилствен начин. Незадоволяването на традиционните методи за справяне с конфликтите води до там, че педагозите и другите да се опитват да намерят начин за решаване на конфликти като медиацията.

Програмите по медиация, където учениците се тренират основно да решават проблеми като въвличат други ученици, са доказано ефективни при решаването на конфликти в училище. Успеха варира между 58% и 93% на различни места, където успеха се измерва от това дали е постигнато споразумение и дали то е спазено при последващо оценяване и проверка на конфликта. Има очевидно доказателство, че учениците преместват научените техники по медиация извън класната стая. Докладвано е , че учениците използват уменията си по медиация , за да решават проблеми у дома с техните братя и сестри, и общността от техни равни, в която живеят.

И медиаторите и конфликтуващите страни се облагодетелстват от обучението по медиация и процеса свързан с нея. Учениците, които се обучават в умения по медиация учат също политически умения, които могат да се използват извън класната стая. Учениците медиатори се учат да изслушват ефективно, обобщават правилно и мислят критично. Още повече, те развиват умения как да решават проблеми, да ръководят, да пишат и да насърчават значителни диспути между страните на конфликта. И тъй като медиацията търси решаване на диспути и да предпазва от повторната им поява, учениците медиатори се учат как да планират бъдещето. Те изучават както отговорностите така и правата, последствията както и изборите.

Дискутиращите страни в медиацията също научават много от тези същите уроци. Още по-важно, може би за първи път в живота си, те се учат на ненасилствени начини на справяне с конфликтите. Учат се, че могат да успеят да решават конфликти мирно; че могат да решават проблеми без да прибягват до насилие. Те също развиват способности да разбират другите.

Това създава и налага въвеждането на програмите по медиация в училище. Дали ще започнете като обучавате всички в уменията за разрешаване на конфликти или ще започнете като обучите малка група от равнопоставени медиатори? Всеки от двата подхода може да се използва за начало на програмата, но има нужда накрая да се обучат всички в училищната общност в уменията на медиационния диспут, така че крайните цели да се постигнат. Успеха при равнопоставената медиация трябва се изучава с езика на по-широки въпроси, на променящите се начини на мислене и отговора при конфликт, както и специфичните подобрения в училищната дисциплина и държанието на учениците в час.

В началното училище медиаторите основно работят в групи на игралните площадки , в столовата за обяд или в класните стаи. Вмешателството е често незабавно, медиаторите се приближават незабавно до конфликтуващите и питат дали искат да решат проблема си. Ако те се съгласят медиаторите и спорещите страни се местят на ново и отделено място и започват процеса медиация. Ако спорещите страни откажат да участват, медиаторите продължават. Тяхната работа е да помогнат на страните да решат проблема, а не да охраняват района с полиция.

В средното училище медиаторите често имат случаи за разрешаване чрез медиация. Това посредничество се случва в по-официална страна като празен офис или класна стая, предназначена за процеса медиация.

История

Залата за медиация на Рийсуик ( 1697)

Дейността медиация се е появила още в древни времена. Тази практика се развила в древна Гърция, после в Римската цивилизация. Римският закон, който започва от Юстиниянския сборник със закони от 530 – 533 след Христа разпознава медиацията. Римляните са наричали медиаторите с различни имена – медиум, посредник, филантроп, намесник, миротворец, събеседник, преводач и преговарящ.

Някои култури считат медиаторите за свещена фигура, заслужаваща значително уважение. Ролята му частично се покрива с тази на традиционния мъдрец или племенните вождове. Членовете на мирните общности често водят диспути преди местните лидери или мъдреци да решат проблемите. Този мирен метод за решаване на проблеми е бил особено разпространен сред общностите на Конфуций и Будистите.

Много хора мислят, че медиацията е неформален процес, при който дружелюбен медиатор разговаря със спорещите страни, докато те не изпуснат своята враждебност и не започнат да работят за общото добро. Всъщност медиацията е многостепенен процес, направен така , че да постига резултати. Той е не толкова формален като съдебния процес или арбитража, но има отличителни етапи на медиация. Повечето процеси на медиация протичат както следва:

  • Етап 1: Встъпително изказване на медиатора. След като спорещите страни са седнали на масата, медиатора запознава всички, обяснява целите и правилата на медиация и окуражава всяка страна да работи в сътрудничество до постигане на споразумение.
  • Етап 2: Встъпително изказване на спорещите страни. Всяка страна се поканва да опише със свои думи за какво е спора, как той или тя са били засегнати от него и да представи няколко основни идеи за разрешаването му. Докато едната страна говори на другата е забранено да го прекъсва.
  • Етап 3: Съвместна дискусия. Медиаторът може да се опита да накара страните да говорят открито за това, което е казано във встъпителните речи. Това е времето да се реши какви спорни въпроси е нужно де се отправят.
  • Етап 4: Самостоятелна дискусия: Това е шанс за всяка от страните да се срещне самостоятелно и уединено с медиатор обикновено в стая близка до тази за медиация, за да обсъдят силните и слабите страни на неговата позиция в спора и да разискват нови идеи за споразумение. Медиаторът може да дискутира с всяка страна веднъж или повече пъти, според нуждата. Тези отделни и самостоятелни дискусии се считат за същината на медиацията.
  • Етап 5: Съвместни преговори: След самостоятелните срещи медиаторът може да събере отново заедно двете страни и да преговарят директно.
  • Етап 6: Прекратяване. Това е краят на медиацията. Ако се постигне споразумение, медиаторът може да се подсигури писмено, докато страните слушат. Медиаторът може да помоли всяка от страните да подпише обобщение на споразумението или да предложи да го занесат на адвокат за преглед. Ако страните решат , те могат да напишат и подпишат законно обвързан договор. Ако не се стигне до споразумение, медиаторът ще преглежда какъв прогрес е постигнат и ще съветва страните за различни варианти като да се срещнат отново по-късно, да отидат на арбитраж или да отидат на съд.

Медиацията се използва от ученици, учители, администратори и родители въвлечени в конфликти в училище и свързани с училището.

Училищата са често микрокосмос от по-голяма общност. По-глобални спорни въпроси като раса, класа и религия се разиграват в училище и често водят до интензивен и дългосрочен конфликт. За съжаление, конфликтите в училище напрягат вече затегнатите ресурси – пари и време. Това може да въвлече училището надолу в спирала от конфликти, водеща до още конфликти. Поради това много училища се обърнаха към алтернативни техники за решаване на конфликти.

Равнопоставена медиация

Равнопоставената медиация става много популярна в училищата по целия свят. През късните 90 години на миналия век , учение в Харвард изчисли, че има над 8 000 такива програми осъществени в САЩ и този подход продължил да расте по популярност, въпреки че новите числа изглеждат трудни за постигане. Този подход е популярен обаче, защото е много успешен отговор на конфликтите между ученици. Училищата, които практикуват равнопоставена медиация докладват за много ползи. Една основна полза е, че учи учениците на умения за решаване на конфликти в ранна възраст, което значи, че те ще имат тези умения до края на живота си. В допълнение училищата докладват, че използването на равна медиация намаля проблемите с държанието в училище и нивото на отстранените ученици. Любопитно, учителите забелязват по-високо самочуствие и увереност в учениците, които участват в равна медиация.

Равната медиация еволюира от 1980-те насам, когато е била за първи път осъществена. В началото само малка група от елитни ученици са учили равна медиация. Сега е ясно, че равната медиация работи най-добре с разнообразни групи ученици. Експертите препоръчват равнопоставени медиатори да бъдат срамежливи ученици, шумни ученици, високорискови ученици и т. н. Разнообразна група от ученици върши по-добра работа за достигане на равенство и те също се облагодетелстват повече от равната медиация. Срамежливите ученици стават по-уверени, шумните ученици се учат на търпение и т. н.

Има няколко различни вида програми по равна медиация. По учебна програма решаването на конфликти се изучава в клас. Той може да бъде специален раздел за решаване на конфликти или комбиниран с други предмети. Широкоразпространените училищни програми могат да имат значителен резултат в началните училища, където учениците са с един учител, който може да подсили уменията за решаване на конфликти всекидневно. При тези програми уменията за решаване на конфликт се преподават първо на адвокати и администратори, а след това на учители и най-накрая на ученици. В гимназиите тези програми за решаване на конфликти приемат форма на изборни курсове и клубове. Във висшето образование студентите могат да участват доброволно или да станат платени медиатори.

За всички програми по равнопоставена медиация административната подкрепа и финансиране са критични. Обучаващите често се страхуват, че ще отнеме много време и подкопават авторитета на учителя. Най-често тези страхове са неоснователни. Учителите спестяват време като не трябва да се справят с много конфликти и много учители са открили , че равнопоставената медиация подкрепя техния авторитет вместо да го подкопава.

Равнопоставен медиатор е този, който прилича на спорещите страни, като например да е на същата възраст, да посещава същото училище или да има сходен статут в даден бизнес. По общо мнение медиаторите по-добре се отнасят със спорещите отколкото с външен човек.

Равнопоставената медиация спомага за социално сцепление и помага развитието на защитни фактори, които създават позитивен училищен климат. Този метод спомага за намаляване на тормоза и увеличаване на постиженията на учениците. Училищата, които възприемат този процес набират и обучават заинтересовани ученици, за да ги подготвят.

Равнопоставената медиация помага да се намали престъпността в училищата, спестява време на съветниците и администрацията, повишава самочувствието, подобрява посещаемостта и окуражава развитието на лидерство и умения за решаване на конфликти сред учениците.

Равнопоставената медиация може:

  • Да намаля броят на изключванията;
  • Да намаля инцидентите на тормоз;
  • Да променя повтарящи се модели на лошо държание;
  • Да решава по-незначителни спорове без намесата на възрастен;
  • Да подобрява държанието в училище и да увеличава уважението;

Разпознаване нивата на конфликт.

Важно е да разпознаваме нивото на конфликт. Някои конфликти могат да бъдат много трудни за решение , заради нивото на интензивност на чувствата или конфликта може да бъде свързан с определени ценности, вярвания или очаквания.

Например: Нещо се случва; неразбирателство: редица инциденти с един и същи човек могат да доведат до неразбирателство и усилване на лошите чувства.  → Лоши чувства: това е чувството, че нещо не е съвсем наред. → Разплата: повече лоши чувства. → Повече разплата: когато има високо ниво на напрежение и лоши чувства между ученици е възможно учениците да гледат един на друг негативно и това може да запали негативни чувства и преценки за другия човек.

Инцидент – инцидента обикновено е неумишлен, но може да се разглежда като умишлен→ криза.

Кажете на учениците следните точки:

  • Конфликти се появяват когато индивидуални хора или групи от хора имат различни нужди;
  • Конфликта може да възникне между двама или повече души;
  • Конфликта може да бъде отрицателен или положителен;
  • Конфликта включва различия в отношението, ценностите, очакванията, разбиранията;
  • Конфликта може да бъде деструктивен, ако не е конструктивно решен;
  • Виждате, че конфликта може да бъде сблъсък на желания, нужди и интереси между хората.

Отговор на конфликта

Когато назрее конфликт, хората отговарят по различни начини. Някои от начините, по които хората се справят с проблемите включват:

  • Избягване. Например когато човек избяга или не иска да говори за проблема. Когато се използва избягване, чии нужди са задоволени?
  • Компромис. Например когато двама души трябва да се откажат от нещо и никои не получава това, което иска. Чии нужди са задоволени?
  • Сдобряване. Например когато един човек се предаде пред другия. Чии нужди са задоволени?
  • Състезаване. Например когато двама души се опитват да вземат каквото искат чрез борба. Чии нужди са задоволени? Това ще зависи от този, който победи.
  • Сътрудничество. Когато хората работят по даден проблем заедно, нуждите на двете страни могат да бъдат задоволени.

Тези пет начина за справяне с конфликтите имат своите предимства и недостатъци.

Медиатор

Основната роля на медиатора е да действа като неутрална трета страна, която благоприятства дискусията между спорещите страни. В допълнение, медиатора служи с оценителна роля когато анализира, преценява спорните въпроси и се ангажира с тестуване на реалността. Медиаторът е неутрален и не взема ничия страна. В тяхната роля медиаторите не предлагат установен съвет ( Например: „ Ти трябва да се справиш с този проблем“ или „ Твоето следващо предложение трябва да бъде …“). Медиаторите също управляват взаимодействието между страните и окуражават конструктивна комуникация чрез използването на специализирани техники за комуникация.

Накрая медиаторът трябва да ограничи напрежението, агресията и заплахите, да демонстрира как се комуникира чрез използването на добри умения за слушане и говорене, да обръщат внимание на невербалните съобщения и други сигнали произтичащи от контекста на медиацията и вероятно допринасяне на вещина и опит. Медиаторът трябва да насочи страните към конкретните спорни въпроси и да ги държи настрана от лични атаки.

Спорещите страни

Ролята на спорещите страни варира според тяхната мотивация и умения, ролята на законния съветник, модела на медиация, стила на медиатора и културата и държавата в която процеса на медиация се провежда. Законови изисквания могат също да повлияят на тяхната роля. Медиация насочена към спорещите страни също възниква като подход включващ предварителна среща между медиатора и всяка от страните преди да влязат на съвместна среща. Идеята е да се помогне на страните да подобрят своите междуличностни умения за преговори, така че при съвместната среща могат да се обръщат един към друг с минимална намеса от медиатора.

Подготовка

Изберете подходящ медиатор като вземете предвид неговите опит, умения, довереност и т. н. Критериите за способностите на медиатора са спорни. Компетентността със сигурност включва способността да останеш неутрален и да ръководиш спорещите страни през задънените улици на спора към решение. Спорът приключва без значение дали познанието по въпроса на спора трябва да бъде обмислено експертно или да бъде всъщност разубеждаващ според обективността на медиатора.

Да предположим, че медиатора се е срещнал със страните преди срещата по медиация. Това може да намали тревожността, да подобри неравенството и да увеличи задоволителността при процеса на медиация.

Да е сигурен, че всички участници са готови да дискутират спорния въпрос по значително обективен начин. Готовността се подобрява когато спорещите обмислят жизнеспособността на различните изходи от спора.

Среща

Типичният процес на медиация няма формални задължителни елементи, въпреки че някои такива елементи се срещат:

  • Поставяне на основни правила , които да очертават граници на медиацията;
  • Спорещите страни разказват детайлно историите си;
  • Идентификация на спорните въпроси;
  • Разяснява в детайли съответните интереси и цели;
  • Търси обективни критерии;
  • Идентифицира възможности;
  • Дискутира и анализира решения;
  • Уточнява и пресява предложените решения;
  • Съставя и подписва споразумение.

Индивидуалните медиатори могат да варират с тези стъпки, за да паснат на специфичните обстоятелства, като се има предвид, че закона обикновено не управлява методите на медиатора.

Как протича процеса по медиация?

Има 6 стъпки в официалния процес по медитация. 1) Встъпителни бележки; 2) изложение на проблема от двете спорни страни; 3) време за събиране на информация; 4) идентификация на проблема; 5) уговаряне и генериране/създаване на опции/избор; 6) достигане на споразумение.

  1. Встъпителни бележки;

Медиаторът ще изчака докато двете страни присъстват на срещата и тогава започва встъплението. Физически обстановката ще се контролира, така че нито една от страните да не се чувства заплашена. След това медиаторът започва въведението. То очертава ролята на участниците и демонстрира неутралността на медиатора. Някои медиатори ще коментират какво виждат като спорен въпрос и ще потвърдят данните за случая , ако тези кратки бележки са били предварително предоставени на страните. След това медиаторът ще определи протокол и ще постави времева рамка на процеса. Ще има обобщение на ръководството на медиатора и той накратко ще преговори това което е чул като проблем от страните.

Въведението ще очертае основните правила на медиацията. Тези правила ще помогнат на медиацията да протече гладко. Страните не трябва да се прекъсват; медиаторът ще даде възможност на всяка от страните да изложи своята страна на историята.

  1. Изложение на проблема от двете спорни страни

След изложението на проблема медиатора ще даде право на двете страни да се изкажат необезпокоявани. Най-често човекът, който е помолил за медиация започва първи. Излагането на проблема не е задължително да рецитира фактите на проблема, а по-скоро дава на спорещите страни възможност да очертаят проблема в ума си и да дадат на медиатора повече информация за емоционалното състояние на всяка страна. Медиаторът ще помоли страните да направят встъпителна реч. Обяснението след въведението на проблема не е да се търси истината ; това е просто начин да се помогне за решаването на проблема.

  1. Събиране на информация

Медиаторът ще задава отворени въпроси, за да достигне до емоционалните скрити настроения. Медиаторът може да припомни ключови идеи на страните и често ще обобщава. Това ще помогне на медиатора да изгради разбирателство межди страните, особено когато се използва подпомагащ стил.

  1. Идентификация на проблема

Това може да е част от други дялове. Медиаторът се опитва на намери общи цели между страните. Медиаторът ще изясни кои спорни въпроси ще могат да се уредят или тези с които първо ще се започне работа.

  1. Уговаряне и генериране на опции

Методите за разработване на споразумение могат да бъдат: групови или медиаторът разработва хипотетичен реалистичен сценарий, при което поставя предложение на масата и страните се редуват да го променят.

  1. Постигане на споразумение

Веднъж след като участниците са извършили преговорите и са стигнали до споразумение, медиаторът ще предложи да се нахвърлят идеи и да се изследват потенциални решения. Това може да доведе до финално споразумение, което разсейва конфликта и осигурява нова основа за бъдещи взаимоотношения.

Медиаторът може да реши да организира изолирани сесии с двете страни , за да напредва с преговорите. Тази сесия ще бъде поверителна. Тя осигурява безопасна околна среда, в която да се предложат идеи и да извади на повърхността скритите страхове. Целта на сесията е да намери обща основа като изследва много варианти и да постигне възможни решения за страните, които те да обмислят. Страните могат също да одобрят алтернативни решения на проблемите си без да се ангажират сами да предлагат решения като отстъпка.

Медиацията е подходяща за всички видове диспути включително:

  • Заявление за тормоз включващо възрастни и/или деца;
  • Изключване и санкции за ученическо лошо държание;
  • Спорове и оплаквания от родители;
  • Прекъсване на задължения установени със закон;
  • Оценяване и осигуряване на преподавателски и обучителни изисквания;
  • Заявления за дискриминация по отношение на ученици и /или персонал;

Ограничения

Равнопоставената медиация не се прилага подходящо при случаи на жесток тормоз или спорове включващи наркотици, алкохол и сексуално насилие, за които училищата трябва да имат алтернативни процеси и процедури, които могат да включват контакт с полиция.

Принципи

  • Медиацията е доброволна

И двете страни трябва да са съгласни да участват и всяка от страните може да спре медиацията по всяко време. Все повече съдилищата например очакват семействата да опитат медиация преди да започне съдебния спор, но медиацията не винаги е подходяща и от никой не може да бъде изискано да участва.

  • Медиацията е безпристрастна

Медиаторът не взема страни и винаги е насреща за всяка страна. Медиаторът не дава съвет, макар да дава информация за законови принципи и ръководства , обяснявайки за какви неща трябва да мислим.

  • Медиацията е поверителна

Информацията, която клиентите споделят с медиатора е поверителна, с някои много ограничени изключения ( подобни на изключенията, които се прилагат от адвокати, терапевти и съветници ). Предложенията предлагани по време на медиация не могат да се насочват към съдебни действия.

  • Медиацията е неутрална, тоест клиентите са отговорни за равенството между страните

Медиаторът не взема никакви решения; вие от спорещите страни сами трябва да определите предложения, които да обмислите и да се справите.

Готовност

Процесът на медиация може да започне единствено ако има съгласие между двете страни. Медиацията няма да започне ако двете страни не възнамеряват да решат проблема. В такива случаи с медиацията се злоупотребява само като средство за отказ от съдебен процес и се поддържа ситуацията като едно положение.

За един медиатор е нужно да знае как да обясни на страните предимствата на такова споразумение достигнато чрез диспут, така че те сами да се съгласят доброволно да бъдат част от такъв процес. Страните трябва да бъдат информирани за всяка възможност да прекъснат процеса на медиация във всеки един етап , ако имат нужда.

Принципът на способност се прилага във всички етапи на процедурата. Едната страна в спора или медиатора може по всяко време да оттегли и прехвърли случая на съдия. Медиаторът може да прекъсне медиацията ако тя/той усеща , че страните се отдалечават от споразумение или все повече се противопоставят в конфликта , отколкото в началото на процеса. Основният принцип на процеса на медиация е, че процедурата по медиация не трябва да вреди на спорещите страни по никакъв начин, а да допринася към споразумението в техния спор/диспут.

Медиацията е друг от методите за постигане на алтернативно дискусионно споразумение, възможно за страните. Медиацията е основно преговори, подпомогнати от неутрална трета страна. За разлика от арбитража, който е процес за достигане на алтернативно споразумение подобно на съдебен процес, медиацията не включва вземане на решения от третата неутрална страна. Процедурите за достигане на алтернативно дискусионно споразумение могат да бъдат започнати от страните или могат да бъдат наложени от законодателството, съда или договорни клаузи.

За вас ли е медиацията?

Когато спорещите страни са неспособни или не успяват да постигнат споразумение, добра опция е да се обърнат към медиацията. Медиацията е основно краткосрочен, структуриран, ориентиран към определена задача и практически процес.

Кога да прилагаме медиация?

Медиацията е обикновено доброволен процес, въпреки че понякога статута, правилата или съдебните разпоредби могат да изискват да вземат участие в процеса. Медиацията се прилага често при предявяване на малки искове в съда, дела за недвижим имот, семейни дела и криминални съдебни програми и квартални центрове за справедливост.

За разлика от процеса по работа със жалби, където неутрална трета страна (обикновено съдия ) налага решение върху проблема , спорещите страни и медиатора обикновено контролират процеса по медиация, като решават къде и кога да се проведе медиацията, кой ще участва, как ще бъде заплатено, и как медиаторът ще взаимодейства със страните.

След медиацията

Ако се стихне до споразумение, то може да е устно или писмено и съдържанието варира с вида на медиацията. Ако споразумението е обвързано с в зависимост от закона и индивидуалната юрисдикция, повечето споразумения се считат за еднакви по сила на договор. В някои медиации препоръчани от съда споразумението става съдебно решение. Ако не се стигне обаче до споразумение страните могат да решат да преследват исковете си в други форуми.

Процесът на медиация е основно считан за по-бърз, не толкова скъп, и процедурно по-прост в сравнение с формалната жалба. Тя помага на страните да се фокусират върху скритите обстоятелства, които допринасят за диспута, отколкото на строги законови въпроси. Процесът на медиация не се фокусира върху истина и вина. Въпроси като коя страна е права и коя греши са като цяло по-малко важни отколкото въпроса как може да се реши проблема. Спорещите страни, които търсят застъпничество за техните права или присъждане на вина обикновено не са доволни от медиацията.

Медиацията е от полза за училището!

Програмата е стратегия за ранна намеса , която осъществена ефективно може да предложи ефективен и подходящ метод за подпомагане намаляването на анти-социално държание като насилие, бягане от час и вандализъм.

Ползи за учениците в гимназиален етап : учениците поемат по-голяма отговорност за решаването на проблемите си; могат да помогнат за намаляването на тормоза в училище; те получават умения за цял живот включително комуникация, умения за изслушване и решаване на проблеми.

Ползи за учениците медиатори: развиват социални, езикови и лидерски умения; ролята на медиатора увеличава тяхното самочувствие.

Ползи за персонала: по-малко време прекарано в справянето с маловажни въпроси;  по-малко конфликти влизащи в класната стая.

Ползи за цялото училище: безопасна и по-хармонична училищна среда; намален брой инциденти на тормоз; подобрява целия училищен климат чрез по-добри взаимоотношения между учениците.

Спорове подходящи за медиация: клюки и разпространяване на слухове; наричане с обидни имена; проблеми между приятели; дразнене; загуба на собственост; изключване.

Кои видове спорове не са подходящи за равнопоставена медиация? Сексуално насилие; физическо насилие; расизъм; наркотици и оръжия. Равнопоставената медиация е подходяща за по-маловажни проблеми. По-големи проблеми, включително атака и сериозен тормоз не са подходящи за този процес. Всеки по-сериозен проблем трябва да бъде докладван на учител незабавно.

Благоденствието на учениците е цел с предимство; нерешените конфликти причиняващи разрушение; идентифицирана нужда за намеса при решаване на конфликти при ученици.

Училището изследва опции – консенсус между спорещи – достъп до програми за равнопоставена медиация и обучение.

Програмата за равнопоставена медиация реализира – училищната общност промотира медиацията за решаване на конфликти – учениците влезли в конфликт участват доброволно – медиаторите имат адекватна подкрепа и ресурси.

Ползи за учениците: умения на лидер; упълномощен да решава конфликти; приложение на уменията извън училище.

Ползи за училището: по-хармонична обучителна среда и спортни площадки; повече ученическа независимост.