Старши учител по химия и опазване на околната среда в ПГСС „Н. Пушкаров“,

гр. Попово

milena_sv1968@abv.bg

Имам опит като учител от 1991 година в сферата на образованието. Работила съм и с деца билингви. Запозната съм със субектите на общуване в училище – ученици, учители, родители. В процеса на взаимоотношения между тях възникват проблемни и конфликтни ситуации. Разрешаването им е сложен процес, който изисква обсъждане. Често се налага човек , попаднал в такава ситуация да потърси помощ. За това са необходими както познания така и умения за типовете конфликтни ситуации и различните подходи за разрешаването им.

Смятам, че обучението по проект „Медиацията – инструмент за управление на конфликти“ по програма Еразъм+, Ключова дейност 1″Образователна мобилност за граждани“, сектор „Училищно образование“ в град Сабадел, Испания ми даде възможност да разширя знанията и компетенциите си по въпроса за управление на конфликтите в училище, както и да оптимизирам общуването в училищна среда. Чрез дадената ми възможност успях да придобия допълнителни знания и умения за прилагане на медиацията като подход за улесняване на комуникацията между участниците в конфликтни ситуации и като нов път за изграждане на култура на общуване.

Обучение на ученици на тема „Наставничество между равни“

Казус – Нарушаване на правила, приети от класа

Ученик непрекъснато нарушава дисциплината в часовете. Винаги намира с какво да разсее останалите, обажда се не на място и не навреме. Така час, два, но търпи ли се? Всички му правят забележка, но той не се чувства виновен затова, че е споделил нещо хрумнало му в часа или, че е отклонил вниманието на другите.

От учениците бе поискан разговор за решаване на проблема.

Медиаторът насрочи среща. Двете страни участваха доброволно, с възможност всеки да изложи своите мотиви и да се вземе решение, удовлетворяващо и двете страни. Основните въпроси, които бяха разисквани се отнасяха до това дали само въпросният ученик нарушава дисциплината или е бил подстрекаван от други, а вината да се хвърля върху него. Да, той е импулсивен, обича да сподели на момента, но дали това е правилно? Кой е прав и кой не? Какви мерки да се предприемат?

След обсъждане на различни ситуации двете страни стигнаха до решение, че имат вина и двете страни. Предложиха решение: съученици – да не дават повод за странични разговори, в които веднага взема думата ученика, нарушаващ дисциплината, защото той винаги има мнение по какъвто и да е въпрос. Тои е забавен, винаги има истории, но нека да ги разкаже по време на междучасие, или в друго удобно за това време и място. Въпросният ученик се съгласи с мнението на другите и даде обещание, да се въздържа от коментари по време на час.

Медиаторът благодари на участниците в дискусията за тяхната преценка и че сами са стигнали до този извод. Така би било най – правилно и в полза на всички.