Главен учител по български език и литература в ПГСС „Н. Пушкаров“,

гр. Попово

rosita69@abv.bg

Времето, в което живеем, средата, в която работим, все по- често създават предпоставки за възникване на конфликти. Медиацията е нов инструмент за справяне с конфликтите, който тепърва ще се наложи в българската образователна схема и съм убедена, че участието ми в този проект ще даде нови идеи и нови гледни точки за справяне с проблемите. Имам опит в работа с проекти по Програма Еразъм+, КД1, владея говоримо и писмено френски и руски език, притежавам сертификати за владеене на английски и италиански език, ниво А1. Работата по проекта ще подпомогне личностното ми и професионално развитие, което със сигурност ще е от полза за институцията, в която работим съвместно.

Конфликтите в ПГСС „Н. Пушкаров“ много често са вътрешноличностни /породени у самите ученици/. Други срещани конфликти са: учител-ученик, родител-ученик и учител-родител. Въпреки че не са чести, се появяват и конфликти между колегите.

Често ми се е случвало да разговарям с дете за емоциите, породени от липса на родителско внимание, от агресия на съученици, от опити за лидерство /в недобрия смисъл на думата/ на съученици. Случва се да вляза в конфликт с ученик поради лоша дисциплина и поведение, породено от липсата на мотивация за учене. Била съм въвличана в конфликти между колеги. Управлението на конфликти е сложна материя, която често води до емоционално прегряване, до стрес и за двете страни на конфликта. Не бих казала, че имам кой знае какъв опит, но смятам, че в повечето случаи съм успявала да се справя прилично с породилите се конфликтни ситуации.

Можем да разрешаваме конфликтите цивилизовано

Медиацията е средство за управление на конфликти, начин за установяване на диалог между страните в конфликтната ситуация. Училищната медиация се прилага в много страни по света. Целта ѝ е да подпомогне учениците в случай на конфликт с други ученици, учители, родители да получат по-ясна представа за себе си и взаимоотношенията им с другите, като насърчи разрешаване на споровете по конструктивен начин, което да допринесе за психичното здраве на учениците и за тяхната лична удовлетвореност, че сами са намерили решение на проблема. При медиацията безпристрастна трета страна помага на две или повече спорещи страни да разрешат конфликта помежду си.  Как това се случва в Испания разбрахме при реализирането на проект „Медиацията-инструмент за управление на конфликти“. След поредицата от срещи със специалисти в областта на училищната медиация трябваше да пристъпим към работа – а именно, да приложим наученото чрез провеждане на обучения и тренинги с нашите ученици.

Началото

Тъй като принципите на училищната медиация са доброволност, неутралност, поверителност, равнопоставеност, безпристрастност и независимост, в разговор с десетокласници ги попитах кой би желал да участва в обучение и тренинг с предмет медиация между равни /разбира се, обясних значението на думата, както и съдържанието на самия процес/. Доброволци не липсваха и уточнихме ден и час, в който да проведем тренинга.

Разпределение на ролите

Жертва – И…, 8. клас

Агресори – Е…, П…, На…, също от 8. клас

Медиатор – К…, ученичка от 10. клас

При разпределението на ролите беше важно да уточним ролята на медиатора.

Медиаторът помага на всяка от страните да разбере по-добре отсрещната гледна точка, потребностите, ценностите и желанията на другата страна. Той е обучен в това да може да предложи варианти и различни гледни точки, за да улесни страните да изкажат позицията си, но във никакъв случай да не заема страна. Медиаторът не участва в преговорите, той работи за създаване на условия за установяване на диалог между страните в конфликтната ситуация, помага им да достигнат до взаимно приемливо решение.

Казусът /представен от медиатора/

Три момичета от 8. клас постоянно тормозят И…, въвличат и момчетата от класа в техния „заговор“. И… страда от това отношение и желае да подобри комуникацията си със своите съученици и особено с Е…, която според нея ѝ се присмива и говори обидни неща зад гърба ѝ, отказва да работят в екип или да са в един отбор в часовете по физкултура, или просто да говори с нея през междучасието. По примера на Е… нейните приятелки, П… и Н…, също започват да странят от И…, да настройват и други съученици да я обиждат и да тормозят. И… беше разбрала, че в училище работи екип училищни медиатори, както и ползата от медиацията. Обърна се към нас, за да се опитаме да подпомогнем да се подобрят отношенията ѝ с Е….

Процедурата

Предварителна среща с жертвата /разказва медиаторът/

По време на предварителната ми среща с И… стана ясно, че тя се чувства самотна, не разбира отношението на Е…, чуди се, защо Е… е настроена срещу нея, преживява и иска да знае дали Е… няма да поиска да подобрят отношенията си. И… иска да разбере защо Е… постъпва така, иска да се срещне с нея и нейните приятелки П… и Н…, за да поговори с тях и да разбере защо Е…, П… и Н… са настроени негативно.

Предварителна среща с агресорите /разказва медиаторът/

При срещата ми с момичетата- агресори разбрах, че отношението им към И… е провокирано от нейния внезапен отказ да предоставя тетрадките си с разписани планове на уроци, както и да качва във фейсбук групата на класа материали за домашни и контролни работи. Изразиха готовност да се срещнат с И… и да се опитат да намерят разрешение на конфликта.

Помирителна среща. Провеждане и резултат

  1. Срещата – създаване на условия

На помирителната среща участниците и водещият се намират в кръг. И… и Е… са една срещу друга. Водещият обяснява правилата на провеждане на срещата: доброволно участие, говорене по ред, без обиди, изслушване, конфиденциалност, възможност водещият да говори насаме с някой от участниците. И… и Е… се съгласяват, П… и Н…- също.

  1. Срещата – разкази за случилото се и последствията

И… започва разговора. Казва, че не разбира защо Е… и нейните приятелки ѝ се присмиват, обиждат, не я включват в екипи, странят от нея. „ Нима съм толкова лоша, защо не искат да общуват с мен?“. И… споделя, че се чувства самотна и изолирана, изпитва болка и празнота и иска да ги попита: „ Защо се държите така с мен и ме унижавате?“. Казва, че преживява силно това и иска да знае защо Е… и приятелките и се отнасят с нея по този начин.

Е…, П… и Н… на свой ред казват, че не знаят, че не са и допускали, че на И… ѝ е толкова тежко. Казват, че не са искали да обидят И…, мислели са, че това е на шега и че съжаляват за случилото се, че сега разбират колко сериозно е това и сега страдат, че са причинили болка на И….  Това е ненарочно, казват те, и са готови да поискат да ѝ се извинят и да я помолят за прошка.

След изясняване на станалото, водещият пита момичетата какво изпитват, след като всичко е приключило.

Е…, П… и Н… казват, че им е неприятно да се чувстват виновни, въпреки че са направили това, без да осъзнават последствията. Обидно им е и искат да помолят И… да им прости.

И… казва, че не е злопаметна и също е готова да се извини, ако по някакъв начин неволно е засегнала момичетата. Е… обещава да поговори и с момчетата да не обиждат И….

  1. Срещата-извинения

След обсъждане на получилата се ситуация Е…, П… и Н… искат прошка от И… и изказват съжаление за случилото се. И… също се извинява и споделя своите преживявания.

След като участниците в помирителната среща изказват  отношението си към ситуацията и последствията от нея за самите тях, водещият  ги моли да направят предложения за изход от нея. В хода на разговора се изяснява, че момичетата повече няма да се отнасят грубо една към друга. Те искат да подобрят отношенията си и да се сприятелят. Е… предлага да излязат на разходка след часовете, да се забавляват заедно през междучасията, да си помагат в уроците, да се държат приятелски. Участниците в срещата казват, че са успели да се разберат един друг, защото са видели другата гледна точка, разбрали са чувствата на другия.

Водещият пита участниците в програмата какво трябва да се направи, за да не се повтори подобна ситуация. Момичетата споделят, че е важно да видят ситуацията отстрани, че са разбрали, че човек може да се чувства зле от обидни думи и присмивания, че трябва да се уважават другите, да се помни, колко е неприятно, когато самите тях ги обиждат.

  1. Срещата – Въпрос за това кое е допринесло за развитието на конфликта

Участниците обръщат внимание на това, че поведението им е свързано с вглъбяване в собствените проблеми, с нежелание да се приеме другият такъв, какъвто е. Стигат до извода, че е важно, вземайки решение, да се отнасят с разбиране към другите, да виждат в другите преди всичко хора, имащи право да бъдат такива, каквито са, да отчитат техните интереси, да намират у съучениците си онова, което е добро.

  1. Срещата – Финал

Водещият предлага на участниците да се изкажат за това какво им е дала тази среща. Момичетата казват, че са радостни и  им е олекнало, че са успели да си простят взаимно. Уговарят се да излязат на разходка заедно след училище

В резултат на срещата е съставен и подписан помирителен договор.

Предвижда се възстановителна програма-диалог, който ще помогне отношенията да се променят. Ситуацията е изгладена.

Ползата от медиацията

Колегите от Испания споделиха, че учениците медиатори са повишили своята самооценка и са започнали да проявяват по-голямо уважение към другите. Според тях броят на конфликтите не се е променил, но се е променил техният характер: намалял е броят на издевателствата, зачестили са случаите на сътрудничество на жертвите с агресорите, а те, учителите, имат повече време да се занимават със своите училищни задачи, вместо да разрешават конфликти.

Училищната медиация дава своя принос за цивилизованото разрешение на конфликтите между равни, помагайки да се възстановят добрите отношения. С нейна помощ  мислите и действията са насочени към изграждане на мостове, а не към издигане на стени.